ТОРЕНЕ

Орехите не са претенциозни и виреят добре, както в дълбоки пропускливи и богати на хранителни вещества почви, така и в по-бедни. Развитието им на едно и също място в продължение на години изчерпва хранителни вещества от почвата. Всяка година орехът извлича 10 - 18 кг азот, 4 кг фосфор и 20 кг калий от 1 декар. За своето развитие растенията получават повечето от минералните хранителни вещества от водния разтвор на почвата. Когато дръвчето е младо, то си набавя нужните хранителни запаси за развитие и растеж на пъпките от стъблото и корените. Повече хранителни вещества ще бъдат усвоени от почвата при нарастване на корените. Орехът се нуждае от балансирано хранене, съобразено с фазата на развитие и големината на добива. При недостиг на минерални вещества стават чувствителни към слана и заболявания. Ние препоръчваме използването на прости торове (съдържат един елемент), получени по естествен път, без химична обработка.

Те биват прости, смесени, комбинирани и концентрирани.

• Простите съдържат един елемент;
• Смесените два или повече;
• Комбинираните са химично съединени от 2 и повече елемента;
• Концентрираните имат два и повече пъти активно вещество.

А според своя произход торовете се разделят на минерални, органични, органоминерални и бактериални.

Съдържат малко хранителни вещества и трябва да се внасят в големи количества. От друга страна ние ги предпочитаме, защото обогатяват почвата, подобряват микробната активност, обогатяват почвената структура и аерацията. Освен това те са по-икономични и природосъобразни.

Дървесна пепел - съдържа 2-3 % калий и 0,5% фосфор. Освен това съдържа и калций. Може да се използва за тор, без да се търси друг източник на тези елементи. Пепелта, получена от широколистните дървета е по – богата от тази на иглолистните видове, както и тази от млади дървета, е по – богата отколкото от стари и дебели дървета. Може да се използва при предпосадъчната подготовка на растенията и при засаждането им. При младите плододаващи насаждения пепелта може да се използва по всяко време.

Трябва да имате предвид, че водата много бързо измива калиевите окиси от пепелта, затова трябва да се държи на сухо място.

Компостиране на растителни отпадъци – това са изгнили органични вещества от растителни отпадъци. Те са бавно освобождаващи азот торове. Всички те се поставят на куп. Поливат се няколко пъти през лятото. Обикновено престояват една година преди да се използват. Не се препоръчва използването на компост, в който има още непоникнали плевелни семена и не се е разложил напълно.

Оборска тор – съдържанието на хранителни вещества е различно, в зависимост от вида на даденото животно, фуража, с който се храни и от използваната му постеля. Най – богат е овчият тор, след това птичия, конския и говеждия. Препоръчва се използването му след като е „прегорял“ (разложил се). Най – добре е да е престоял 5 години, преди да се използва. Според направени анализи, оборският тор в зависимост от произхода си, може да съдържа от 10 - 30 грама бор в един тон суха маса.

Добри резултати се постигат при внасяне на оборския тор концентрирано в дълбочина на почвата. Същият има добри водозадържащи свойства: 1 кг тор може да задържа около 2 л вода в зоната на кореновата система на растенията.

Биовъглен - Нова съвременна технология за обогатяване на почвата е използването на биовъглен. Чрез него се обработват излишните твърди и отпадни продукти от растениевъдството и животновъдството. Това е сложен термохимичен процес, чрез който се разлага топлинно биомаса и органична материя при температура 500 – 700 °С в безкислородна среда. Готовият краен продукт е смес от твърди (пиролизен въглен), течни (био масло) и газообразни (метан, водород, въглероден оксид и въглероден диоксид) елементи. Тяхното съотношение зависи до голяма степен от използвания метод на пиролиза, характеристиките на биомасата и параметрите на реакцията. Пиролизният въглен или биовъгленът, може да спомогне за намаляването на въглеродните емисии, които по принцип се отделят при изгарянето и разлагането на дървесна биомаса и селскостопански отпадъци. Чрез него се подобряват почвените характеристики като структура, киселинност и съдържание на органична материя, както и наличността на вода. Той е органичен материал, който се разлага в почвата за много дълъг период от време (стотици години). Това е така, защото съдържа много пори и шупли в себе си и е устойчив срещу микробиално гниене. Биовъгленът спомага за подобряване състоянието на почвата, което се отразява на правилното развитие на културните растения. Той може да се разглежда не като конкурентен с компостирането, а като допълваща технология. Добавянето му в ранните етапи на компостиране може да намали времето за обработка и да увеличи температурите на нагряване, което убива повече патогени или семена на плевели. Спомага за запазването на повече хранителни вещества и увеличава дългосрочно съдържание на въглерод. 

Зелено торене - Обработването на междуредовите пространства около фиданките с различни култури носи редица ползи. Подобрява се състоянието на хранителните вещества и влагата, забавя се процеса на ерозия (ако има такъв), подобрява се структурата на почвата и се потиска развитието на плевелите. Зелените (покривните) култури осигуряват много предимства, но трябва да са избрани правилно. Засяването на такива култури обогатява почвата с азот по естествен начин. Голяма част от него се съдържа в растителните остатъци и в самосевките. Така попаднали в почвата може да се усвояват до три месеца. Основен принцип при използване на зелените култури е да се търсят и покриват всички периоди, през които почвата остава без растителна покривка и е изложена на природните сили. Препоръчваме след прибирането на реколтата, остатъците от растенията да не се изгарят, а вместо това да се заорат. Така почвата ще се снабди с повече хранителни вещества. Някои бактериални торове фиксират атмосферен азот, който почти напълно се усвоява от растенията. Това влияние на микроорганизмите е отдавна известно в селското стопанство – бобовите растения повишават плодородието на почвата, усвоявайки атмосферен азот.

Биохумус - това е един от най - основните начини за запазване и обогатяване на почвеното плодородие. Нужно е само да се запази популацията на градинските червеи. Те живеят около 16 години и се хранят с различни видове оборска тор и други органични отпадъци. Чрез тяхната преработка почвите стават по - хранителни за растенията и подобряват водно-въздушния състав на почвите. В резултат от тяхното движение се формират малки каналчета, през които нужната вода се процежда, така че корените не изгниват.

Микробиално торене – представлява вкарване на полезни бактерии в почвата. Чрез тях почвата става по-наситена на кислород и органични вещества, намалява се времето за разграждане на растителните остатъци и превръщат недостъпните хранителни елементи в

почвата в достъпни форми. Това са организми в спорова форма, които могат да улавят амониев филм от атмосферата. Те изграждат връзка между растението и околната среда, като привличат в кореновата зона полезни микроорганизми, които подпомагат храненето и предпазват растението от болести и вредни за него микроорганизми. По този начин се намалява или напълно изчезва нуждата от пръскане с пестициди. За този вид торене са нужни дълбоки познания и детайлен анализ на почвата и околната среда, за да може да се постигне желания ефект от приложението им.

Най-много хранещи коренчета има под периферията на короната и извън нея. Около ствола се разполагат дебелите корени, по които почти няма такива хранители и те не могат да усвояват веществата от там. Торовете е хубаво да се разпределят под цялата корона и около 0,5 м. извън нея, където най-добре ще се усвоят. Когато почвата се обработва на дълбочина 10 см. се повреждат над 37% от повърхностните корени на ореха, а при обработка до 20 см. се повреждат – 65 % от тях. (стр. 49 Драган Брезовски) Разработени са и други варианти за наторяване без да се налага механична обработка на земята. Освен чрез механично торене, хранителни вещества могат да се набавят в почвата и с други съвременни методи.

       Фертигаци – това е система за микронапояване и внасяне на концентратни торове чрез поливната вода. Това се случва през тръби, които са заровени под почвата. Разтворът се инжектира в система. За да се избегне задръстване е нужно да има абсолютно водно разтваряне на веществата. Отлични и бързи резултати се постигат, когато има направени изчисления за големината на пространството, което ще се подобрява. Хранителните вещества лесно се поемат от растенията без много загуби. Тя е изгодна, защото допуска да се въвежда на малки интервали. Обикновено се тори на една, две седмици или непрекъснато. Чрез нея може да се поддържат необходимите хранителни вещества, нужни по време на цялата вегетация. По този начин отпада нуждата от предпосадъчно и периодично наторяване. Когато се използват капкообразуватели или микроструи за намокряне само на границата на дърветата, корените на дърветата се концентрират точно там и усвояването на тора от дървото е ефективно и бързо. Когато се подхранват растенията, цикълът на напояване трябва да бъде по-кратък от обикновено и торът да се прилага в последните 30 до 60 минути от поливането. Хубаво е това да се случва ден или два след валеж или напояване, така че торът да се прилага, докато почвата е все още влажна. Способността на един тор да се разтваря във вода не винаги е добър индикатор за усвояването на хранителни вещества. Желателно е нормите на торене и състава им да се определят на база почвен и листен анализ.

      Листно впръскване на хранителни вещества - По – бърз ефект от подхранването има, когато то се извършва чрез впръскване на вещества по листата на дървото. Нужно е да се пръска и от горната и от долната страна. Така бързо се коригира недостига на хранителни вещества. Подходящи са когато има нарушения в малки площи от овощна градина или при произволни дървета. Ако сравним фертигацията и листното впръскване , ще установим, че второто може да бъде по - скъпо от гледна точка на нужни продукти и машини, необходими за прилагането. Освен това е нужно повишено внимание към атмосферните условия. Трябва да се избягват много горещи дни, когато силното слънце може да доведе до прегаряне на листата. При много горещо време разтворът се изпарява преди растението да успее да го усвои . Този метод трябва да се избягват и когато има валежи, които могат да отмият веществата от листата.

Азот – участва в изграждането на белтъчините. Натрупва се като резерв в корените, стъблото и скелетните клони. Влияе основно върху увеличаването на растежа и плододаването. От него се определя едрината и цвета на листата и залагането на плодните пъпки. През първите три години дървета се нуждаят от около 100 грама N на дърво. Нормата на торене е най-добре да се определи след почвен анализ. След като дърветата достигнат 4-та година и започнат производството, количеството N трябва да е по-голямо. При младите растения обилното снабдяване с азот продължава растежа до късно през есента, което не е добре за закаляването на растенията, стават особено чувствителни през зимния сезон. Най- добро време за торене е март- април, преди започването на вегетацията. Не е препоръчително торенето през есента, освен когато има засадени зелени култури около орехите. Първата година от живота на растението, не се тори. Недостигът му се разпознава като изсветляване и издребняване на листата. Леторастите имат слаб растеж. През есента, листата пожълтяват и падат преждевременно. Препоръчва се да не се тори през първата година с азот, а от 2-рата до 5-а година да се използва 160-200 г/дърво азот (N), 6-7 годишно дърво - 200-300 г/дърво азот (N) и при 8-10 годишни дървета по 300 г/дърво азот (N).

Фосфорът също участва в изграждането на белтъчини, спомага за натрупването на захари, усвоява се от растението, когато е внесен на 40 см. дълбочина. Най-добре когато непосредствено след това се извърши поливане, така чрез водата, той ще слезе по – надолу в почвения слой. Използва се през есента и се свързва с дълбока обработка. За да не се уврежда структурата на корените, могат да се внасят през 2- 3 години. Ние препоръчваме да се внесе на 20 см от почвения слой, а после да се полее с вода, за да може да достигне до желаната дълбочина, където ще се усвои от корените. Хубаво е да се използва преди засаждането на дръвчето в посадъчната ямка, като се затрупа с 5 см пръст, за да се избегне прегаряне на коренчетата на растението , като количество може да се използва от 0,5 -1 кг. При недостиг растежа отслабва, добива намалява, леторастите остават тънки.

Калият - Има електрохимична каталитична функция, регулира дишането, фотосинтезата, подпомага кореновото извлечение и залагането на плодните пъпки. Влияе върху студоустойчивостта и качеството на плодовете. Спомага за устойчивостта към гъбни заболявания. Баланса между калият и азота е много важен за добрият добив и качество на ядката. Когато се внесе повърхностно, той се задържа до 10 см дълбочина. При недостиг растежа отслабва, добива намалява, леторастите остават тънки. Листата през лятото стават дребни, избеляват, а по – късно се завиват нагоре и стават сиви в долната част. През есента

опадването на листата протича от върха към основата. Коригиращо наторяване се извършва в дупки с дълбочина от 10- 15 см или върху почвената повърхност. Калият не се измива от почвата. Препоръчителна годишната норма на калият е 7-20 кг/дка калий (K2O). Подходящ период за торене е рано през юни.

Калций – недостига се среща рядко, но може да се коригира с внасяне на CACO3 при от 500 до 1000kg./ ha. Ниското съдържание в почвения разтвор може да бъде стимулирано и с добавяне на магнезий. Когато нивото на калций е нормално, наличието на магнезий може да забави усвояването му.

Магнезий – при установени липси от този елемент се добавят от 100 до 200 kg/ha. В зависимост от това дали има ниска или средна запасеност. При бедни почви на магнезий е хубаво да се заорава преди посаждането.

Бор – присъства в почвения разтвор като неутрална борна киселина. Участва в изграждането на клетъчните стени, цветовете и плодовете. Стимулира растежа на растението. При недостиг се забелязва слаб прираст, леторастите са с къси междувъзлия, а самите дървета изглеждат като храсти. Когато има сериозен недостига на бор, се забелязват дълги леторасти без листа, основно по върха на дървото. Тези леторасти умират през следващата зима. При умерен недостиг на бор се забелязва падане на добива на плодове от привидно здрави дървета. Подходящ период на торене е 14 дни преди цъфтежа (април, май) или след прибиране на реколтата, но ефекта е значително по-малък (при норма 55- 85kg/ ha). Тори се от 3 до 5 години и се прекратява с изчезването на симптомите.

Цинк -  Орехите са много чувствителни на недостиг на цинк. Характерна недостатъчност се забелязва при почви, обработвани с оборска тор. Излишъкът на фосфор пречи на усвояването на цинк. Цинкът е нужен за отварянето на пъпките и за удължаването на леторастите на ореха. Благоприятства преодоляването на големи горещини и справянето с болести и засушаване. Има много значима роля в регулирането на функциите на нуклеиновите киселини (наследствеността, гените) и синтеза на протеините. Цинка е ко-фактор в над 300 ензима. При ореха цинка играе важна роля при образуването на полена, цвета, опрашването и добива. Когато има недостиг на цинк листата и плодовете са дребни. Краищата на листата се завиват нагоре. Препоръчва се листно торене през април-май или веднага след прибиране на реколтата преди листопада, но ефекта е по-малък. Орехите имат най-големи потребности от цинк през пролетта по време на пролетният растеж. Препоръчителна норма на дърво е 10 кг цинк и 5 кг сяра. Разтворената сяра от поливната вода поддържа цинка в разтворима форма. Внася се в почвата чрез дълбоко заораване.

Желязо и манган – достъпността им зависи от разтворимостта на техните окиси. Торенето с желязо и манган се извършва след направени почвени подобрения със сяра, азотни торове или амониев сулфат. При недостатъчно съдържание на кислород може да се получи повишено съдържание на железни и манганови йони, което е токсично за развитието на корените.

Нивата на усвояване на хранителните вещества могат също да се определят чрез анализ на листата. Извършва се чрез вземане на произволни проби от дървета във всеки блок. Пробите трябва да се състоят от 50-100 листа, включително дръжки. Събиране на орехови листа за вземане на проби трябва да бъде от издънки със средна жизненост от дървета от същия сорт, избрани случайно. Избягват се проби от повредени или стари листа от средата на дървото. Най-

подходящо време за анализ е юли месец, когато има най-малко изменение на концентрациите. Има разграничени три нива на концентрация на хранителните вещества : минимум, оптимум и излишък. Този анализ е по – точен от почвения, но и по – скъп. Най- добре би било ако се комбинират и двата за да се постигнат оптимални резултати.

Почвеният анализ е важен за определяне на почвената реакция, за да се развива правилно ореховото насаждение. Има повече от един метод, чрез който да се изясни състава на почвата. Променящите се условия и увеличеното потребление води до развитие на използваните технически средства. Обработката на почвата подобрява физичните, водните и въздушни свойства. Тя е важна за получаването на по-голямо количество от отглежданата продукция. За запазване на свойствата на почвите се прилагат различни техники. Прилагането на минимални обработки на почвата е важно за запазването на нейните характеристики. Честата обработка е причина за проява на уплътняване и разпрашаване, а от там и за водна и ветрова ерозия. Минималните обработки позволяват извършването на няколко дейности (сеитба със сеялки, снабдени с органи за внасяне на торове и хербициди и прибиране на реколтата и поливане).

Съществува закон, в който са посочени стойности за оптималното торене и оптималните добиви на хранителните елементи за видовете насаждения. Създаден е за да се изяснят известни граници на приложение на минералните торове. При внасяне на количества над дадените нива, няма доказани подобрения в добивите от продукцията, но излишните хранителни елементи се водят токсични. Това може да доведе до замърсяване. Торенето може да бъде ефективно и с наличните природни ресурси. Когато се превръщат твърдите отпадъци в компост, богат на органични съединения и не се използват токсични, силно устойчиви биохимични вещества, може да се съхрани в голяма степен обработваемата земя. Необходими са съвременни природетични методи за въздействие върху богатството, плодородието и екологията на почвата за да се съхрани нейното многообразие но по защитено-съобразен за нея начин.

     В заключение следва да се подчертае, че внасянето на торове в почвата, както природните, така и изкуствените, трябва да става в съответствие с общо приетите норми, правила и технологии. При нарушаване на системите за торене може да се стигне до нежелани екологически и социални последствия, изразени в разрушаване на околната среда, почвената структура, влошаване качествата на селскостопанската продукция и влошаване здравния статус на населението. В миналото, когато не е имало минерални торове, хората са употребявали, компостирани растителни и органични остатъци. Добивите са били ниски с високи хранителни качества. По – късно науката открива кои минерални вещества са необходими на растенията, за да се подържа техния продуктов потенциал и така почвеното плодородие се повишава значително. При химическото торене добивите се увеличават безспорно, но когато се използват високи дози се замърсява почвата. Това става и с инертни примеси, които влизат в състава на торовете Внесени в по-големи количества се отнасят от повърхностните води в подпочвените и трайно ги замърсяват. Чрез използването на пестициди за растителната защита се замърсяват почвите. Нужна е много внимателна и навременна обработка, за да се намалят количествата и риска от тях. Почвата е жива система, която осигурява живота на земята. Прилагайки своите действия, ние носим отговорност към нея и към бъдещото поколение. Има начини, с които да набавим нужното и то да не е в конфликт с природата.