Ореховите дървета са ценна култура, но са податливи на различни заболявания, които могат да намалят добивите и да компрометират качеството на ядките. В тази статия ще разгледаме някои от основните болести по орехите, как да ги разпознаем и как да се справим с тях.

Tилетиа е гъбично заболяване, което засяга различни растения, включително и орехи. Това е патоген от групата на т.нар. „главни“, които образуват спори и заразяват семената и тъканите на растенията. При орехите може да причини значителни загуби на добивите и влошаване на качеството на ядките.

• Черни, спаружени ядки
• Лоша миризма, напомняща на гниене
• Покритие със сиво-черни спори, което може да се пренесе и върху други плодове
• Заразяването може да започне още на етапа на цъфтеж и да се развива по време на растежа на плодовете

• Конвенционално производство: Пръскане с фунгициди на база мед, тебуконазол или пропиконазол, особено в началните етапи на развитието.
• Био производство: Използване на медни препарати (в ограничени дози) и биофунгициди като Trichoderma harzianum.

Алтернариозата е гъбично заболяване, причинено от вида Alternaria, което атакува листата, плодовете и младите леторасти на орехите. Най-често се развива в условия на висока влажност и топли температури.Алтернариозата може да засегне листата, плодовете и стъблата на растенията.

• Тъмни кафяво-черни петна по листата и зелените орехи
• Петната често имат жълтеникава аура около тях
• Листата започват да пожълтяват, изсъхват и окапват
• Орехите загниват и падат преждевременно
• В напреднал стадий може да се наблюдава значителна загуба на добив

• Конвенционално производство: Пръскане с фунгициди като манкозеб, хлороталонил, азоксистробин или каптан.
• Био производство: Използване на биоразградими фунгициди като Bacillus subtilis и препарати на база мед.

Жълтата спорулация е болест, предизвикана от специфични гъбични патогени, които причиняват обезцветяване и загуба на фотосинтетичната активност на листата.

• Жълти петна с неправилна форма по листата
• Преждевременно окапване на листата
• Намален растеж на ореховите дървета
• Обезцветяване на плодовете, което може да доведе до намалено качество на ядките

• Конвенционално производство: Пръскане с медни препарати или системни фунгициди.
• Био производство: Прилагане на биофунгициди като Bacillus subtilis и използване на органични препарати на база сяра.

Насекомите могат да нанесат сериозни щети по орехите, като атакуват както листата, така и плодовете. Най-честите вредители включват ореховия плодов червей (Cydia pomonella), ореховия хоботник (Curculio nucum) и различни видове листогризещи гъсеници.

• Дупки в ядките и плодовете
• Ларви вътре в орехите
• Преждевременно падане на плодовете
• Изсъхване на млади леторасти

• Конвенционално производство: Използване на инсектициди като делтаметрин, лямбда-цихалотрин или тиаметоксам.
• Био производство: Биологична борба чрез привличане на естествени врагове като паразитни оси, използване на феромонови капани и пръскане с натурални инсектициди като масло от нийм.

Гъбично заболяване, причинено от вида Penicillium, което засяга съхраняваните ядки и причинява образуването на зелени плесенни колонии.

·       Плесенясване по време на съхранение – при висока влажност и лоша вентилация.

·       Гъбични заболявания като Penicillium spp. – може да доведе до загниване на ядките.

·       Микотоксини (афлатоксини) – влошават качеството на ядките и могат да са опасни за здравето.

• Зелено покритие по повърхността на орехите
• Гниене и неприятна миризма
• Намалено качество и годност за консумация на ядките
• Възможна поява на микотоксини, които са вредни за човешкото здраве

• Конвенционално производство: Пръскане с фунгициди като ипродион или тиабендазол при съхранение.
• Био производство: Използване на биологични консерванти като Pseudomonas fluorescens и правилно съхранение на орехите в сухи и добре проветрени помещения.

Борбата с болестите по орехите изисква комплексен подход, включващ редовен мониторинг, превантивни мерки и навременни третирания. Поддържането на добра агротехника, използването на подходящи препарати (както конвенционални, така и биологични) и санитарните мерки могат значително да намалят риска от заболявания и да гарантират високо качество на добива.