Антракноза и бактериоза по орехите и превенция срещу тях

Орехите (Juglans spp.) са ценни дървета, които обаче могат да бъдат засегнати от различни заболявания, сред които антракнозата и бактериозата са сред най-разпространените и сериозни. Идентифицирането на заболявания, разпознаването на симптомите и навременното предприемане на мерки са от съществено значение за ефективното управление, поддържане на здравето на дърветата и осигуряване на качествена реколта.

Антракнозата е гъбично заболяване(Marssonina juglandis), което засяга всички видове орехи, проявява се по плодовете и листата. Първоначалните симптоми включват неправилно кръгли, различни по големина петна с жълто-червен цвят и червено-кафяв ореол по листата. Силно поразените листа пожълтяват, прегарят, изсъхват и опадват. По плодовете се появяват дребни черно-кафяви петна, които могат да доведат до преждевременно падане на плодовете. Заболяването се развива бързо при влажно време и температури между 10°C и 32°C. Презимува в заразените леторасти и окапалите листа, като през пролетта се разпространява чрез вятъра и дъждовете. 

Бактериозата е бактериално заболяване, което засяга всички зелени части на ореха, проявявайки се като локална некроза. Силно засегнатите листа се деформират и загиват. Образуват се мазни, потъмняващи и нарастващи по средата кафеникави петна по леторастите. Те може да проникнат в дълбочина, достигайки до дървесината и сърцевината, или да се ограничат само върху кората при по-късна зараза. Заразените млади плодчета и реси почерняват и загиват. Бактерията презимува в заразените леторасти, пъпки и реси. Развитието на болестта се благоприятства от хладно и дъждовно време през периода на цъфтежа и след това.

Видове бактериоза са бактериозен пригор, ботритисовият рак и натрупването на мъртви разклонения и леторасли.

•  Симптомите на бактериозен пригор по орехите – проявяват се като черни лезии по плодовете и понякога като почерняване на младите, нежни леторасли.
•    Ботритисовият рак и пригор – проявяват се в края на август и септември с покафенели ядки и частично загинали разклонения. Понякога се наблюдават и засегнати листа, но никога некротични лезии по листните петури.
•    Друг често срещан симптом е натрупването на мъртви разклонения и леторасли (стара дървесина). Много от тези загинали тъкани са изпълнени с пикнидии на Botryosphaeria и/или Phomopsis.

За ефективно управление на антракнозата и бактериозата се препоръчват следните мерки:

• Избор на устойчиви сортове: Засаждането на сортове, устойчиви към тези заболявания, може значително да намали риска от зараза. Примери за такива сортове включват Фернор, Лара, Фернет, Франкет, Извор и Чандлър.
• Санитарна резитба: Редовното премахване на заразените леторасти и клони намалява източниците на инфекция. Заразените части трябва да се изрязват на 15 см под засегнатата област и да се изгарят.
• Управление на падналите листа: Събирането и изгарянето на окапалите листа предотвратява презимуването на патогените. Алтернативно, те могат да се заорават в почвата на дълбочина 10–15 см.
• Пръскания с медсъдържащи фунгициди: Приложението на медни препарати като бордолезов разтвор (2%) преди цъфтежа и след него, както и други медни фунгициди, може да осигури защита срещу тези заболявания. Препоръчителните препарати включват Шампион, Купроцин, Фунгуран и др.
• Подобряване на условията за растеж: Осигуряването на оптимални условия за растеж на орехите, включително подходящо поливане и торене, може да укрепи имунната система на дърветата и да ги направи по-устойчиви към заболявания.

В България контролът на бактериоза по орехите се осъществява чрез агротехнически практики като изрязване и унищожаване на заразените леторасли, както и чрез зимно третиране с медсъдържащи средства. През вегетационния период се препоръчва прилагане на медни фунгициди (Шампион, Купроцин, Фунгуран и др. )

За контрол на ботритисовия рак и пригор се използват фунгициди като Копрантол Дуо (меден хидроксид + меден оксихлорид). Приложението му е 350 г/дка, като се препоръчва 4 приложения с интервал от 7 дни.

При антракноза (Marssonina juglandis):
Медсъдържащи фунгициди:

• Бордолезов разтвор (2%) – преди и след цъфтежа
• Шампион (меден хидроксид) – 300-350 г/дка
• Фунгуран (меден хидроксид) – 300-350 г/дка
• Купроцин (меден оксихлорид) – 300-400 г/дка

Фунгициди с комбиниран състав:

• Копрантол Дуо (меден хидроксид + меден оксихлорид) – 350 г/дка, 4 приложения през 7 дни

При бактериоза (Xanthomonas arboricola pv. Juglandis):
Медсъдържащи препарати:

• Шампион, Купроцин, Фунгуран – прилагат се преди и след цъфтежа

Биологични препарати:

• Серенада АС (Bacillus subtilis) – за контрол на бактериални инфекции

При антракноза и бактериоза:
Медсъдържащи биологични препарати (разрешени в биопроизводството):

• Бордолезов разтвор (1-2%)
• Купроцин 35 ВГ (меден оксихлорид)
• Фунгуран ОН 50 ВП (меден хидроксид)

Биофунгициди и биобактерициди:

• Серенада АС (Bacillus subtilis)
• Биоформула на основата на Trichoderma spp.
• Биозащита с прополисов екстракт (естествен фунгициден ефект)

Препоръки за приложение:

• Пръсканията започват рано напролет, преди разлистване.
• Повтарят се след цъфтежа и през вегетационния период при влажно време.
• Интервал между пръсканията: 7-14 дни, в зависимост от климатичните условия.
• При дъждовно време се препоръчва повторно третиране след 24-48 часа.

 Бактериозният пригор, ботритисовият рак и антракнозата представляват уникални предизвикателства, но внимателното наблюдение, навременната намеса и правилната хигиена на овощната градина могат да помогнат за намаляване на тяхното въздействие.Редовното наблюдение на състоянието на ореховите насаждения и навременното предприемане на превантивни мерки са ключови за поддържане на здравето на дърветата и осигуряване на качествена реколта.