Компостиране и мулчиране

Компостът е естествен тор, чието внасяне в почвата подобрява нейния състав, прибавят се и нужни за растежа и развитието на растенията хранителни елементи. Той e резултат на естествени биохимични процеси,  които водят до разпадане на растителна маса. Компостът може да се направи от събраните в градината листа, окосена трева, надробени клонки и храсти, всевъзможни растителни отпадъци, отпадъци от кухнята като обелки от плодове и зеленчуци и др. Може да добавите към него  дървесна пепел или да се смеси с добре угнил оборски тор, включително и от дребни животни. Не трябва да се компостират  отпадъци от мляко и месо, също и заразени листа, клонки, плодове и зеленчуци. Ситно смлените листа и трева, както и накъсаните на малки парчета клонки са много добре подготвени елементи за компостиране, тъй като механичната обработка ускорява доста протичащите при компостирането процеси. Процесите при компостирането се извършват под влиянието  на много микроорганизми, гъбички, насекоми и червеи, които разграждат целулозата от градинските и кухненски отпадъци, докато  се получи добре угнила почвоподобна маса – компост.  

Процесът на разграждане на целулозата продължава няколко седмици, като температурата във вътрешността достига до 70 °С.  Когато температурата достигне по-ниски градуси, към края на разлагането на целулозата, тогава превръщането започва. Разграждането се извършва  от микроорганизми, за които има  създадени подходящи условия за развитие, и те завършват окончателно процеса на разграждане. Дейността на различни червеи на този етап има много полезно действие. Последният стадий в създаването на компоста е неговото узряване. Тогава микробиалната активност почти спира, материалът достига по- ниска температура и вече представлява отлична среда за развитието на червеи, насекоми и техните ларви. Известен факт е, че червеите са с много важно значение за обогатяването и разрохкването на почвата. Финално се образува компост – маса, която е с тъмнокафяв цвят и мирише на пръст. 

Съотношението на съдържанието на въглерода и азота в тях е от голямо значение за интензивността на процеса на разлагане. Тъй като в процеса на компостиране се разгражда въглерода, то в началото съотношението трябва да бъде 20-30:1 в полза на въглерода. При вече готовия компост това съотношение се редуцира до до около 15-20:1. За да стартира процесът на разграждане е нужно масата да  приближи температура 40 градуса, което става при подходящо комбиниране на елементите на компоста. То трябва да поддържа съотношение на съдържанието в тях на въглерод и и азот около 25:1.

За да протече  нормално процеса на компостиране е нужно непрекъснато размесване на сместа, като целта е да се разбъркат равномерно пресните материали с вече отлежалите в компоста и да се подсигури  достъп на въздух и кислород до вътрешността на масата. Друг важен фактор при процеса на компостиране е поддържането на оптимален влажностен баланс. Ако материалите са твърде сухи, то процесът на компостиране може да се забави. Ако пък влажността е прекалено висока се стига до ограничаване достъпът на въздух във вътрешността, компостът се разводнява и може да загние.  Доброто аериране е важно, тъй като микроорганизмите, които преработват биологичната маса се нуждаят от кислород за поддържане на жизнените си функции. Много съществена роля играят и червеите за крайната преработка на масата в тор. Затова е хубаво да се подпомогне тяхното преминаване от почвата в компоста. При близък контакт на компоста с почвата, червеите успяват сами да открият пътя към него. Това е и причината материалите за компостиране да се натрупват директно върху почвата, без под тях да се поставя някаква преграда, която да затруднява проникването на червеите. Ако компостът се държи в затворени съдове, червеите трябва да бъдат добавени заедно с градинска почва.   

Процеса на компостиране зависи от множество фактори. Определящ фактор е  температурата на околната среда. През пролетта и лятото, при повишаване на температурата, процесите на разграждане и узряване се активизират. Например компост,  който е заложен напролет, ще бъде готов за употреба след около 3 месеца. Но ако го заложите наесен, то тогава ще бъдат необходими около 9 месеца за да се получи готов компост, тъй като през зимата процесите са доста забавени. Времето за преработка до голяма степен се определя и от степента на разпадане на дребни части на материалите – нещо, с което листосмукачките и дробилките за храсти се справят много добре.

Подходящо място за компостиране: полусенчесто място на завет – хубаво е в близост да има чешма и електрическо захранване.
Компостът е екологично чист продукт, за разлика от изкуствените торове и е много по-евтин от тях. Ако е добре подготвен той съдържа много ценни хранителни вещества, които растенията могат да усвояват. Компостът се прибавя към почвата и се размесва с нея в определена пропорция.
 Неузрелият  компост не съдържа в себе си достатъчно хранителни вещества, които растенията може да усвояват. Но пък от друга страна той е много добър стимулатор за развитие на почвени микроорганизми и червеи. Също така неузрелият компост може да се използва за мулчиране на почвата около растенията.

Какво означава мулч и какви видове мулч има

Мулчирането е процес, при който се извършва покриване на почвата около растенията с различни материали, които регулират водните и въздушните режими в повърхностния слой на почвата. Разграничават се два вида мулч: органичен и неорганичен.  Основни преимущества при използването на мулч са следните: 

 - подобрява водния режим на почвата, като задържа влага в горния слой на почвата и по този начин намалява изпарението ѝ през горещите дни. Покритието от мулч ограничава  повърхностния отток на дъждовната вода и позволява по-пълното ù попиване в почвата около растенията. По този начин растенията могат по-лесно да издържат на засушаванията. 

-мулчът контролира  температурния режим на почвата, като редуцира колебанията на температурата през цялото денонощие – намалява нагряването на почвата през деня, а нощем я предпазва от силно охлаждане. През летните месеци поддържа температурата на почвата по-ниска, което е добре за плитката коренова система на растенията и почвената микрофлора, а през зимата предпазва повърхностния  слой на почвата от замръзване. 

- подобрява хранителния режим на културните растения, като спира поникването и развитието на плевелите. Под мулча се наслояват повече разтворими хранителни вещества, увеличава се и органичното вещество в почвата.

Възможно ли е ореховите листа да се компостират?

Какво е юглон и в кои части на ореха се съдържа в най-големи количества

Юглонът е едно от най-мощните алелопатични вещества в растителния свят. Най-много юглон се съдържа в листата, които израстват на по-старите клони на основата на дървото.  Най-голяма концентрация на юглон има в есенните листа и по-малка в пролетните. Докато се намира в листата на ореха, юглонът е безвреден. Той може да има токсично въздействие едва когато попадне в почвата. Съществуват няколко начина, чрез които юглонът може да премине в почвата и те са

-отделяне от корените

-чрез паднали гниещи листа

-чрез дъжд

През лятото се съдържа най-голямо количество юглон в листата, като до есента то значително спада. Юглонът вече няма толкова силно алелопатично въздействие. В изсъхналите листа не се съдържа юглон.

Има растения, които не понасят юглона като грах, краставици, зеле, картофи, домати, лоза и др.  При тези растения юглонът може да намали броя на листата и да ограничи растежа на корените и стъблата.  Към толерантните към юглон растения спадат лук, цвекло , бъз, вишна, касис, лалета.  Ако почвата е тежка и глинеста, то в нея се натрупва повече юглон и остава за по-дълго време, докато при сухи почви юглонът образува по-малко токсични производни.  Ореховите листа, които падат след есенния листопад могат да се използват за мулч и компост. В пожълтелите листа, съдържанието на юглон е минимално и няма да пречи на развититето на растенията, дори напротив .Листната постеля ще ги предпазва от вятъра и от водната ерозия през зимата.

Можем ли да компостираме орехови черупки?

Ореховите черупки са малко по-трудни за компостиране. Но те доставят на почвата допълнителни хранителни вещества. Грубостта на тяхната структура подобрява дренажната система на почвата и осигурява достатъчно място в почвата за въдух и влага. Поради това ореховите черупки са са много полезни за компостната купчина. Единствения недостатък при изполването им в компоста е, че се нуждаят от много време за да се разградят, тъй като имат консистенцията на дърво. До окончателното има разграждане могат да минат повече от шест месеца. Ако натрошите ореховите черупки преди да ги поставите в компоста това може да ускори процеса на разграждане.