· 

Антракноза и бактериоза

Ореховите дръвчета са трайни насаждения, които боледуват рядко, но въпреки това и те страдат от заболявания. Нужно е да се следи тяхното състояние и понякога да се използват превантивни мерки за борба срещу заболяванията. Спрямо останалите дръвчета орехите боледуват по-рядко защото имат по-ограничен брой вредители, които ги нападат, но все пак не бива да се подценява тяхната сила. Ще разгледаме как започва развитието, протичинето и какво може да се случи при поява на антракноза и бактериоза по орехите. Нужни са навременни мерки за да расте здраво, силно и плодовито ореховото дърво и ние ще ви помогнем със съвети какво да наблюдавате и как да се справите в случай на нужда от помощ.

Най- висок риск от зараза съществува по време на дъжд и мъгла. Основните моменти, в които трябва да се внимава за развитие на тези болести са през пролетта и в края на лятото, когато времето е по-студено и влажно. Това може да зависи и от устойчивостта на различните сортове към определени болести. Ние можем да помогнем с избор на сорт, който е подходящ за вашите условия и същевременно е по – резистентен към бактериоза и антракноза.  Също така предлагаме и сортове, които са по – устойчиви към късни слани или по-продължителна суша.

Антракноза (Gnomonia leptostyla (Fries.))

Това е най- разпространената и най- сериозна болест по орехите. Причинява се от гъба и атакува всички видове орехи. При първи симптоми трябва да се вземат навременни мерки, тъй като се развива бързо и напада листата, ресите (съцветия) и дава отражение на плодовете. Първите забележими белези по листата са  неправилно кръгли и различни по големина петна с жълто червен цвят и червено-кафяв ореол. Може да варират от няколко мм до няколко см. Силно поразените листа пожълтяват, прегарят, изсъхват и падат. От долната страна на петната също се забелязват изменения. Образуват се малки по- тъмни на цвят образувания, които са плодни телца. Виждат се с просто око. По плодовете се появяват  дребни черно-кафяви петна, засягащи зелената обвивка. Увредената тъкан прилепва към черупката. При по-сериозни проявления плодовете загиват и опадват.  Причинителя на тази болест е гъба, която презимува във вече заразените млади леторасти и в окапалите листа.  На пролет се разпространява наново чрез вятъра и дъждовете и нападат младите зелени части на растенията, причинявайки повторна зараза. 

Най-подходящата температура за нейното развитието е когато времето е влажно, а температурите са по-ниски от обичайното.

Дори през лятото при по-влажно време и температура около 29oC, причинителят се размножава активно и нанася своите поражения в по-късен етап. Антракнозата се развива оптимално при температура  между 10o - 32oC. И се разпространява много бързо при наличие на вятър, който разнася нейните спори в околността. Но ако температурата спадне под 10oC, тогава се забавя нейното развитие.


Заболяването причинява около 60 – 80 % загуби от качеството и количеството на добива. Намалява се размера, масата и действителната реколта на ядките. Загубата на листа се отразява върху качеството на ядките. Те не могат да наедреят достатъчно, може да потъмнеят, а понякога се стига дори до преждевременно падане на плода от дървото. Добива на ядки се намалява и може да варира в зависимост от сорта на заболелия орех. През текущата година се наблюдават белези по листата, клоните и рядко по издънките. Започва с малки петна, които се увеличават и сливат във времето. Развитието на болестта  се засилва през май и става най - силно в края на месец юли и началото на месец август.

Според съществуващи наблюдения тази гъба може да се задържи към падналите листа и клони, а в някои случай може да се прикрепи здраво дори към перикарпа (черупката)  на ореха и да презимува така през студените месеци. А на пролет да започне своето развитие наново и да причини повторно заразяване. Затова се препоръчва падналите орехови листа да се вкопават в земята на около 10 – 15 см, или да се изгарят. По този начин ще се предотврати пренасянето на зарази, когато се избягва химична обработка на растенията.  Съществуват и други наблюдения, че маслиновите листа предотвратяват развитието на тази гъба. Препоръчва се полагане на слой есенни маслинови листа по земята, около ореховото дърво и се оставят да презимуват така. Предполага, се че те намаляват образуването на аскоспори (продължават своето развитие като, причинител на заболяването антракноза). Освен това, тези листа отделят азот в почвата и така подпомагат за образуването на повече зеленина на дървото и намаляват чувствителността на ореха към повторни инфекции. Други подходящи растения, които спомагат за образуване на азот в почвата и са подходящи за отглеждане в близост до орех, може да разгледате в статията „ Как да си изкараме допълнителен доход, докато отглеждаме орехи.“

Бактериоза (Xanthomonas arboricola pv. Juglandis (Pierce))

Бактериозата е основна болест по ореха и се среща в много държави във всички континенти, на които се отглежда ореховата култура. Причинителя на заболяването е бактерията (Xanthomonas arboricola pv. Juglandis (Pierce)). 

Тази болест засяга всички зелени части на растението и се проявява като системна локална некроза.  Силно засегнатите листа се деформират и загиват. Образуват се мазни, потъмняващи и нарастващи по средата кафеникави петна по леторастите. Те може да се разположат само по кората или да достигнат до дървесината и сърцевината. Засегнатите млади плодчета и реси почерняват и загиват. Причинителя  е бактерия, която презимува в заразените реси (съцветия), пъпки и леторасти. От заразените мъжки плодни пъпки се заразяват ресите които в последствие почерняват и се деформират, а инфектирания прашец попаднал при женските цветове, заразява и тях. Бактерията атакува плодните пъпки още през лятото, като прониква и се запазва в растението до следващата пролет. Върху плодовете се появяват дребни черни, изпъкнали петна, които нарастват в неправилна и изпъкнала повърхност.  

Основният източник на разпространение е дъжда. За това за орехите са много опасни годините с повече валежи и е нужно в такива моменти да се прилагат действия, които да спират разпространението на тази болест.

Проявления

 

Най- уязвими са листата на дървото.

По петурата (зелената плоска част на всяко листо) на младите листа се появяват закръглени, жълтеникаво – зелени и мазни петна, които покафеняват и предизвикват изсъхване. Върху старите листа се появяват тъмнокафяви, мазни петна със светъл ореол. Върху обвивката на плодовете се появяват дребни петна, които в по-късен стадий на развитие стават едри закръглени, черни на цвят и релефна повърхност. Бактерията, попаднала във вътрешността на плода, предизвиква гниене на самата ядка. Заразените плодове падат на земята дори преди да са узрели. Ако дървото е заразено, когато плодовете вече са узрели, тогава околоплодникът поема целия удар.

Постепенно превземат всички зелени части на растението.  Възможно е да преминат през все още меката черупка и да  достигнат до ядката отвътре.В по – късен стадий на заразяване петната са едри, закръглени и с черна блестяща повърхност, която постепенно обхваща изцяло плода. При младите леторасти потъмняват върховете, а при по-добре оформените се образуват надлъжни или пръстеновидни петна. Заразата може да превземе цялото растение дори и листните дръжки, да причини изсъхването им и постепенно да превзе всички зелени части на растението и да образуват системната некроза.

Бактерията се размножава най - добре при висока влажност и температура между 16 и 29 градуса  и по обичайното време на цъфтежа, тъй като този период е критичен за развитието на патологичния процес.Когато времето се  затопля или настъпи засушаване разпространението на бактериозата се ограничава или спира. Болестта се проявява периодично и нанася своите щети по растенията.Плодовете спират да наедряват, ядките не се развиват нормално и често имат променен вкус. Образуваните  петна са с различна големина, които в средата посивяват, а периферията е ограничена от червено - кафяв венец. В центъра се образуват тъмни точици.Заразата се запазва в заразените пъпки и леторасти , а на пролет се развива наново. Разнасянето на инфекцията се извършва посредством полена, дъждовните капки и някои насекоми.

Постепенно превземат всички зелени части на растението.  Възможно е да преминат през все още меката черупка и да  достигнат до ядката отвътре. В по – късен стадий на заразяване петната са едри, закръглени и с черна блестяща повърхност, която постепенно обхваща изцяло плода. При младите леторасти потъмняват върховете, а при по-добре оформените се образуват надлъжни или пръстеновидни петна. Заразата може да превземе цялото растение дори и листните дръжки, да причини изсъхването им и постепенно да превзе всички зелени части на растението и да образуват системната некроза.

Бактерията се размножава най - добре при висока влажност и температура между 16 и 29 градуса  и по обичайното време на цъфтежа, тъй като този период е критичен за развитието на патологичния процес.Когато времето се  затопля или настъпи засушаване разпространението на бактериозата се ограничава или спира. Болестта се проявява периодично и нанася своите щети по растенията.Плодовете спират да наедряват, ядките не се развиват нормално и често имат променен вкус. Образуваните  петна са с различна големина, които в средата посивяват, а периферията е ограничена от червено - кафяв венец. В центъра се образуват тъмни точици.Заразата се запазва в заразените пъпки и леторасти , а на пролет се развива наново. Разнасянето на инфекцията се извършва посредством полена, дъждовните капки и някои насекоми.

Ако развитието на бактериозата започне по време на цъфтежа, дървото може да загуби до 90% от цветовете си. Това е така защото се образуват много малко яйчници. И ако плодовете вече са се образували, те започват да почерняват и да падат на земята, поради което се губи почти цялата реколта. Когато се забележат тези петънца ние  препоръчвамебързо да се премахнат от леторастите, може и да се остържат внимателно с ножче. Ако клонът е значително засегнат, той се отстранява напълно и се изгаря. Същото се прави и с падналите листа и плодове. Това се прави с цел да се защитят дърветата от основна загуба на реколта. За да не се достига до такава ще дадем няколко съвета.

Препоръки

Ние препоръчваме преди да вземете своята фиданка да разберете кой сорт орехи е най-не податлив на заболявания, кой най-добре ще се адаптира към вашите климатични условия. Основно значение имат фактори като продължителност на  засушаване в даден район, устойчивост на влага или ниски зимни температури, условия за образуване на късна слана, надморската височина, на която ще се засажда и други.

За превантивна защита на дръвчетата и за двете болести, ние препоръчваме да се извършат следните мерки:

  • Едно много важно мероприятие, свързано със санитерните грижи за Вашите фиданки е третирането с препарати на медна основа. Тази грижа за ореховоте дръвчета има положителен ефект върхо тяхното здраве, като цяло и е задължително условие за ограничаване на заболяванията. Тя има предпазно действие, което ограничава развитието на двете гореспоменати болести. Най-ефективно действие има когато се приложи двукратно преди цъфтеж и след разлистването. Предлагат се в три форми: меден оксихлорид, меден хидроксид и  меден сулофат, познат още като бордолезов разтвор. Пръскането с последния е препоръчително преди цъфтеж и след него 1-2 пъти през 10-15 дни и може още 1 път през есента, за да се гарантира, че бактерията няма да се съхрани през зимата. Третирането има за цел да предпази женските цветове и младите плодове от бактерии.

• просветляващи резитби на клоните. Повечето светлина около короната, пречи на задържането на влага и развитието на бактерии.

• Засаждането на по – устойчиви към тези болести видове като – Фернор, Лара, Фернет, ФранкетИзвор, Чандлър и др;

• Отсичане на всички сухи и повредени участъци от дървото;

• Премахване на плевели, които могат да са източник на инфекция;

При поява на първи симптоми на антракноза или на бактериоза ние съветваме да се извършат в най- кратък срок някои  от следните препоръки:

• Подрязване и последвашо изгаряне на всички заразени участъци + извършване на проследяващи резитби; Заразените части се изрязват на 15 см под засегнатата област;

• Събиране и вкопаване в земята (на около 10 см) на падналите листа или изгаряне им е препоръчително, за да се унищожат възможно най-много от вредителя;

• Препоръчва се през есента да се копае внимателно и дълбоко около корените на ореха. Те не биват да се увредят, защото всяка рана може да доведе до развитие на нови бактерии по корените или ствола. Дълбоката оран насища пръстта с кислород, който ще помогне на ядката да стане по-силна. 

 

За да предотвратите появата на болестии вредители, трябва компетентно даподходите към засаждането и грижите за ореха. Ние от нашия орехов разсадник сме фокусирани върху устойчиво и екологично чисто земеделие. Нашата цел е да пазим природата си от замърсяване, защото искаме нашите деца да растат в съхранена и чиста среда. Ореховите дървета имат естествена роля, когато става въпрос за по-устойчив свят. Теса ценна и доходна инвестиция във времето. С подходящо внимание и навременни действие, може ефективно да се преодолеят настъпили заплахи. Желателно е да не се подценяват дадени симптоми, а да се вземат решения, с които да се гарантира здравето на дръвчетата, а от там и качеството и количеството на чаканата продукция. Това е важно и необходимо за правилното развитие на вашите фиданки.