Агролесовъдство или как да изкараме допълнителни доходи от орехова градина

Един от основните въпроси, свързани с отглеждането на орехи е кога ще се възвърне направената инвестиция? Дали е възможно по-рано да получим някаква възвращаемост от инвестицията, която сме направили в орехова градина?  

Ние ще ви предложим методи, които допълнително ще донесат доходи от вашите орехови насаждения, ще облагородят естественото биоразнообразие и едновременно с това  ще донесат допълнителни ползи за всяко посадено орехово дърво! Тези методи са свързани главно с усвояване на междуредовите пространства във вашата орехова градина, както и с практическото използване на обособените площи. Методите, които са все по-широко използвани са Агролесовъдство и използване на междуредовите пространства. 

             Ние препоръчваме схема за засаждане, в която има 5 м отстояние между орехите в един ред и 6 м отстояние между редовете. Нужно е да подчертаем, че в началото допълнително засадената култура ще има най-голям обем на заета площ, до около третата година от засаждането на младата фиданка. В последствие с нейното развитие, този обем ще трябва да се  намалява съобразно развитието на короната и корените на дървото. Много важно е да се следи тези растения да не си съперничат нито за светлина, нито за вода, нито за развитието на кореновата система.

Отглеждането на орехови дървета носи големи ползи, свързани с доходи от продажба на готова продукция (плодове и ядки); съдържат ценни елементи в производството на лекарства; високо качество на готовата дървесина се преработва в прекрасни изделия от дърво и др. Всичко това в комбинация с допълнителен доходи от земеделие носи още ползи, като значително повишен добив от основни хранителни култури, повишено биологично разнообразие, обогатяване на почвата, намаляване риска от ерозия в почвата и улавяне на въглерод.

             Агролесовъдството също може да използва азотфиксиращи системи за възстановяване на азотното плодородие на почвата, като такива може да посочим бобовите растения. Те са много добри в това отношение. Азотфиксиращите растения могат да бъдат засадени последователно или едновременно със залесяването с орехови култури. Планирането на допълнителна култура може да бъде съобразено и с факта, че в началото между редовете ще има много пространство и могат да се засяват растения, които се нуждаят от повече светлина. В последствие може да се избират култури, които да съжителстват в комфортни отношения с нарастващата орехова сянка или да се избират растения, които да създават конкуренция на орехите (през първите години), която да ги стимулира да растат право нагоре, с по-малко странично разположени клони.

• Постигане на висока възвращаемост на първоначалната инвестиция, докато орехите се развият до момент, в който те да дават такава.
• Усвояване на всяко едно пространство, до което орехите нямат още покритие, до момента, в който дърветата започнат да докосват своите корони.

1. Културите, които изграждат растителна покривка между ореховите дървета задържат повече азот в почвата и помагат за поддържане на нейната влага, за образуване на повече органични съединения и осигуряват повече сянка над корените;

2. Ако се спрете на растителност, която е по – висока, ще се създаде естествена конкуренция за младата орехова фиданка, която стремително ще тръгне нагоре, образувайки по – малко странични клони, което ще доведе до по-малко подрязване на леторасти в последствие;

3. На всеки няколко сезона, може да се завърта растителността, за да се осигурява нужно разнообразие на почвения състав;

4. При възможност може да се оставя свободни пасящ едър рогат добитък, който да се изхранва с трева и по естествен начин да обогатява почвата с  органични вещества (оборски тор). Като допълнителен бонус в този случай, е че някои животни като свободно пасящи говеда предотвратяват  повторното залесяване чрез паша около дърветата;

5. При контролирано отглеждане на няколко съвместими култури се намаля наличието и разпространението на плевели. Преди да се започне планиране на този процес е хубаво добре да се събере информация за всеки вид култура, желана за засяване. Освен това следвайки тези стъпки би могло по-лесно да се контролира и поддържа ореховата редицата.

Като начало на анализа може да започне с разделянето на растенията на два вида: такива, които се развиват правилно в близост до ореха и такива, които не могат да съжителстват в близост до него. Ако има следните видими следи по растенията, намиращи се в близост до ореха, като пожълтяване, изсъхване, означава, че растенията не могат да си набавят нужните вещества за своето развитие. Такива може да са растения, чувствителни към юглон.Такива растения са податливи на повече болести като боровинки, домати, чушки, патладжан, аспержи, зеле, картофи и някои дървета като ябълки и круша. Когато това е известно има начини, с които да се разреши този проблем и да се подреди ореховата градина в пълна хармония с останалите насаждения. 

В такива случаи се препоръчва събиране и компостиране на ореховата шума, клони и плодове, включително и черупки, в отделен и добре обграден компост. Там те ще започнат процес на разлагане и след около година юглона ще бъде абсолютно разграден. Прави се с цел да не попадат листа при несъвместимите култури и да се намали шанса това вещество да се върне в почвата. Препоръчва се и определено отстояние от орехово насаждение - около 15 м., от засятата култура.  Юглон  се намира в кората, корените, листата и плодовете на ореха. В неговия състав влизат витамин С, В2 и В6, танин, микро и макро елементи, органични киселини и флавонаиди. Ползите за човека, са че укрепва имунната система има изразено антибактериално, противовъзпалително и антиоксидантно действие. Но при някои растения наличието на този елемент затруднява приема на вещества. Тогава растенията не могат да произвеждат достатъчно енергия за своето правилно развитие. За щастие, не всички растения са чувствителни към юглон. Лесно може да се разбере кои растения да се избягват и кои да се използват в съжителство с ореховите насаждения. 

Когато даден организъм произвежда едно или повече органични вещества, които влияят на растежа, оцеляването и възпроизводството на други организми се нарича алелопатия. Ние  се стремим да следваме основни правила, чрез които да извлечем максимални ползи за своите растения и да осигурим най-добрата среда за тяхното съжителство по екологично съобразен начин. Ще споделим с вас нашите наблюдения, но преди това ще обособим няколко групи от растения, които живеят чудесно в близост до орехови насаждения.

Дървета, които добре съжителстват:

Те могат да имат защитна функция, да предпазват от вятър, да укрепват почвата, да спомагат за биологичното разнообразие или да носят  декоративна функция. В повечето случай се явяват конкурент за светлина и вода на ореха. Дървета, които могат да се отглеждат в близост до ореха са Дъб (Quercus sp.), Бук, Върба(Salix sp.), Източен Бял Кедър (Thuja occidentalis), Ела, Дрян (Cornusalternifolia), Явор, Липа, Райска ябълка (Diosyprosvirginiana) и Дюля (Cydoniaoblongata). Дрянът е обичан заради това, че е първи цъфтящ от всички растения през пролетта и заради вкусните и полезни плодове. Яворът е високо растящо широколистно дърво, добре устойчив е на суша и юглон. Липата със своите нежно цъфтящи цветове и изключителен аромат е дърво, с повече от една полза, което също много добре съжителства с орехи. Райската ябълка е по-малко популярна, но също така добре е устойчива на юглон. Дюлите са далечни роднини на розите, ябълките и крушите, тези изключително полезни плодове са вкусни и ароматни и добре хармонизират развитието си в близост до орехи. 

Храсти:

Някои овощни дървета и храсти не се чувстват добре в близостта от други растения или напротив, успешно съжителстват с тях. В първия случай корените на растенията могат да бъдат на една и съща дълбочина и да се намесват един в друг. Ние ще предложим храсти, които не само съжителстват спокойно с ореховата култура, но и носят допълнителна полза за собственика си. Ще се спрем на следните видове: Лешници (Corylus sp.), Шипка, Глог, Бъз и Черна малина.

Шипката е много издръжлива и лесно се приспособява в трудни условия. Ако се поставете няколко храста близо до ореховите дървета и се насладете на контраста на цветове, текстури и аромати! Глог - има ядливи вкусни плодове, които заедно с листата се използват за лечебни сили в чайове и елексири. Подобно на ореховите дървета, глогът знае как да защити своите граници. Бъз - осигурява храна, красота и лекарство, като същевременно са устойчиви на юглон. Те също са прекрасни, когато цъфтят през пролетта.Черна малина - имат фантастичен вкус и добре вирее в близост до орехи, но къпината не понася тази близост.

Посеви:

Бял равнец (Achillea millefolium) Фолклорът гласи, че отровни растения и зли същества не могат да живеят на място, където свободно расте бял равнец. Това е много ценна билка, заради своите положителни качества. 

В близост до ореха се развиват добре чесън, цвекло, праз, див лук, шалот или лук, тиква, моркови, жито, пащърнак, червено цвекло. Царевицата, подобно на пшеницата, може да расте по-добре, когато е засадена в близост до дървета, произвеждащи юглон. Нужно е да отбележим, че култури като пшеницата, царевицата, овес, ръж, слънчоглед, мак, сусам, коноп, рапица, тютюн, памук и лен мога да се отглеждат добре в комбинация с орех, но е нужно особено внимание към водните запаси на ореха. Тази придружаваща растителност се явява като негов конкурент за вода и по тази причина е препоръчително да се полива ореховото дърво. Тиквата (Cucurbitaspp.) също има небрежно отношение към juglone, а близостта й до орехово дърво се явява като още една възможност за катерене. Освен това нейните големи листа и хоризонтален растеж осигуряват допълнителна сянка и задържане на влага в почвата. Някои проучвания показват, че засадена пшеница, в близост до кореновата зона на ореха, може да увеличи нейната производителност. 

Смрадликата (Rhuscopallina) е друго растение, което ни радва със страхотен  цъфтеж и със страхотни плодове, които са годни за консумация. Освен заради своите лечебни стойности, тя се търси и заради своята естествена красота. 

Около ореха може да се отглеждат и цветя. Бихме предложили теменужките, конкретно. Те ще радват със своята красота през пролетните дни и до есента те ще са освободили своето място, за да може спокойно да се събере готовата орехова продукция. Други не капризни към ореха растения са синята камбанка, маргаритката, игликата и някои видове папрат. 

Има и много други растителни видове, но ние се спряхме на тези, които знаем, че добре виреят в нашите географски земи.

Ние отглеждаме нашите орехови фиданки в комбинация с детелина, люцерна и билки като маточина и салвия. Нашата цел е максимално да се оползотвори пространство и да получим възможно най-висока възвращаемост от добив на избраната продукция. Отчитаме само ползи от съвместното съжителство на избраните от нас култури. Нужно е да акцентираме, че всяка култура си има своя най-добър момент за засаждане и обичайно това се извършва през есента или пролетта.

Бихме могли да предложим и идея за комбиниран бизнес с орехови дървета и коледни дръвчета (ела). И двете насаждения ще се конкурират за светлина и ще развиват висока корона.  А по Коледа може да се докарат и двойни доходи.

Източници:

https://www.youtube.com/watch?v=b8Kwb5yInPM

https://findingseaturtles.com/gardening-with-toxic-black-walnut-trees/

https://findingseaturtles.com/juglone-tolerant-shade-plants/

https://www.csuchico.edu/regenerativeagriculture/ra101-section/alley-cropping.shtml

https://wikibgbg.top/wiki/Agroforestry