Поливане на млади фиданки

Един от най-основните фактори за развитието на ореховото дърво е поливането. Малцина са тези, които го правят редовно. Истината, е че орехът е лесно приспособим и много устойчив на климатичните промени.  Младите орехови фиданки се нуждаят от поливане, за да може бързо да се приспособят към новия терен и да израстнат  здрави и силни. Поливането на вече вкоренено и встъпило в плододавене дърво е важно, за да се постигнат оптимални добиви.

Ние препоръчваме да се започне с поливане още през пролетта, когато дървото започва да се развива.

Някои специалисти препоръчват през най-горещите дни да се извършват ежедневни поливки или през ден. Според други са нужни няколко поливки за цялото лято. Най - важното е количеството на водата да достигне до основния коренообитаем слой. При малките растения се използва по-малко вода. Ние препоръчваме, веднъж в седмицата, всяко младо дръвче да се полива с минимум 10 л. вода. А при по-големите (след 7 - 8 година от растежа си) - 40 до 60 л., при по – леки и пропускливи почви. Поливните норми трябва да се съобразят с типа почва, температурата, влажността и наличието на вятър както и с възрастта на дървото. Посочените норми са изпитани от нас и са валидни за североизточния регион на България.

Младата фиданка, няма добре развита коренова система и затова през първите 5 -6 години се нуждае от повече грижи. През този период още не са се оформили добре короната и корените, което затруднява самостоятелното му осигуряване на нужда от вода. Орехът има силно развит централен корен и множество странични. Последните заемат по – голяма площ на обем и са основният източник на вода и хранителни запаси за дървото.

Фиг. 1 Развитие на кореновата система и короната на орехово дърво.

Фигура 1 показва как расте короната на дървото спрямо корените при оптимални условия. Това е примерен модел, който не е свързан с определен сорт, вида на почвата или климатичните условия. На фигурата ясно се вижда, че коренът на младата фиданка, не може да достигне до подпочвена вода, затова когато влажността не е достатъчна, през горещите месеци, е нужно да се набави такава.

Съдържанието на влага в почвата се определя от количеството на падналите валежи и от напояването. Основните източници на подпочвенени води през лятото е дъжда, през зимните месеци е топенето на снега и в по-малка степен е от повърхностни води (реки, езера, блата). Дъждовната вода се просмуква в почвата и се задържа там. В последните години валежите и нивата на подпочвените води намаляват.

На база статистически данни изготвихме 2 диаграми, с които да покажем как се изменят температурите и влажността от 2012 г. Данните са до 31.07.2021 г. и се отнасят за област Русе. Това са годишни стойности на валежите за всяка година и годишна промяна на температурата за съответната година. Данните са взети от: https://www.meteoblue.com/bg/climatechange/%d0%a0%d1%83%d1%81%d0%b5_%d0%91%d1%8a%d0%bb%d0%b3%d0%b0%d1%80%d0%b8%d1%8f_727523

Графика 1

Графика 2

Вижда се, че през 2014 година е имало ниски температури и не добра влажност. По средата на лятото и началото на есента е годишния им минимум. През всяка година се среща период на засушаване. Точно тогава за растението става най-трудно. В зависимост от климатичните промени през годината и местоположението, понякога настъпва период с продължителност от 10 до около 30 дни. Ще разгледаме информация от друг източник. Mожем да видим отново измененията на температурата и валежите през топлите месеци: юни, юли и август.

Диаграмата е изготвена от нас, на база данни, достъпни за всички от тук: https://www.stringmeteo.com/synop/prec_year.php?year=2021&month=6&len=12&ord=num&submit=%D0%9F%D0%9E%D0%9A%D0%90%D0%96%D0%98#sel

Може да обобщим. Ясно се забелязва, че 2020 г. е била година с много високи температури и валежи. А за 2022 наблюдаваме високи температури и не така добре изразени валежи, което още веднъж потвърждава нуждата от допълнително поливане.

https://www.stringmeteo.com/synop/temp_month_bolc.php?year=2022&month=6&ord=num&submit=%D0%9F%D0%9E%D0%9A%D0%90%D0%96%D0%98

Фиг. 2. Развитие на ореха по време на топлите месеци.

Графиката показва през дадения месец каква е чувствителността на дървото към засушаването. Съобразена е с характерността на умереноконтиненталния климат. Ако не се осигури нужната влага през месец май плодовете издребняват и се потиска вегетативния растеж. Липсата на вода през май и юни, възпрепятства развитието на плодните пъпки. През юли и август расте самата ядка и растението има нужда от повече хидратация за да поддържа естественото си развитие. Тогава се залага и развитието на плодните пъпки за следваща година. Продължителното засушаване през месец септември може да затрудни разпукването на зелената обвивка на плода и отделянето й да стане трудно, което се отразява и върху прибирането на самата реколта. Може да се достигне и до процес на почерняване на самата ядка. Вегетативният растеж се възстановява още на следващата година. При неполивни условия е възможно добивът да намалее с 15 % до 20 %, в зависимост от почвения тип, както и от извършената резитба на сортовете. Латерално плододаващи сортове (плодните пъпки са разположени странично, по цялата дължина на клона) те са по – чувствителни на влага от апикално плододаващите сортове (връхно разположение на плодовете).

Както не е добре да има засушаване около дърветата, така не е добре и прекалената влажност. Орехът е много чувствителен към преовлажняването и недостига на кислород в почвата. Прекомерното поливане води до заблатяване на почвата което, може да благоприятства развитието на бактериални и гъбни болести, и дори да задуши самото растение, а може да доведе и до загниване и загуба на растенията.

Високата почвена влажност е необходимо, но не достатъчно условие за поддържане на воден баланс. Когато температурите са много високи, а влажността ниска, тогава започват изпарения от листната маса. Тези водни запаси не винаги може да се възстановят от корените, въпреки наличието на влажност при тях. Тоест растението развива воден стрес. Когато това се случи може да се причини значителни загуби на продукция през текущата година, това се определя в зависимост от периода на развитие на растението.

Методите помагат за вземането на решение дали да се полива и кога. Препоръчително е да се избере такъв, който е съобразен с вида на почвата.

Най – разпространен и известен начин в България е повърхностното напояване - по бразди или басейни. Правят се бразди по една или повече около всеки ред с насаждения, в обхвата на кореновата система. Препоръчва се първата бразда да отстои на не по -малко от 1,5м. от реда, за да се избегне бактериално загниване на кореновата шийка. Водата попива и вертикално и хоризонтално. Това напояване е подходящо за средни до умерено тежки почви. При песъчливи и глинесто-песъчливи почви водата попива предимно надолу и много малко в страни. При това напояване е хубаво браздите да са по – къси, но повече на брой и близко разположени. Полива се често и с по – малко поливни норми. Напояването по бразди не се препоръчва в засолени почви и там където има скала с висока концентрация на соли. Тъй като при поливане първо се разтварят солите, после при засушаване те се извеждат към повърхностния почвен слой, където се намират и активната част от корените на дърветата. Това потиска растежа и намалява добива на продукция. При чакълести или песъчливи почви поливната норма е 35-40 мм, а при дълбоки глинести е 50 -60 мм. Друг начин е поливане чрез заливане по площи. За поливането по площи се правят хоризонтални прегради с лек наклон на терена. Изграждат се подвеждащи и отвеждащи канали, които обединяват отделните блокове и участъци, които имат малък наклон – 0,1%. Този начин е подходящ за почви със слаба и средна пропускливост. Подадената вода ги запълва бързо, а след това попива в неподвижно състояние.

Ние препоръчваме като по–ефективен метод – дъждуването. Поливането е напълно автоматизирано, овлажняването на почвата е много добро, а разходът на вода не е много голям. Пръска се дъждообразно, със стационарни или мобилни инсталации. При този метод, заедно с почвата, се овлажняват и надземните части на растенията – листа, стъбла, съцветия и плодове. Негативната му страна е, че е възможно да изгорят растенията при поливане в слънчево време, защото капките върху листата наподобяват лещи. Освен това, при дъждуването се увеличава влажността на въздуха и се създава микроклимат. Във Франция се използва този метод , за отглеждане на орехови градини, с леки подобрения. Дъждуването става подкоренно. При него се разпръсква вода около корените, като по този начин се запазва сухостта на листата и се избягва развитието на болести. Така водата се разпределя много по – равномерно, обикновено върху цялата почвена повърхност. По този начин се навлажняват и междуредията, които не са обхванати от корените. При тези условия препоръчваме отглеждане и на друг вид култури (люцерна, фъстъци , боб, картофи и др.), за да се избегнат производствени загуби на вода.

Съвременен икономичен и високотехнологичен метод е Микронапояването. Чрез него се използват много малки, нискоинтензивни поливни норми. Често, почти ежедневно се поливат растенията, директно в кореновата система. Поддържат се добре овлажнени почви, със стойност близка до пределната плоска влагоемност (ППВ - максималното количество вода, което почвата задържа при полски условия след обилно навлажняване и оттичане на гравитационната вода).

Има различни методи за определяне на водния статус на почвата около дърветата. Най- старият и прост метод е чрез възприятие на пипане. Не е много точен и зависи много от опитността и индивидуалната оценка. Изразява се в стискане и мачкане на почвена проба. Най-разпространен в момента е тегловно – термостатния метод- директно определя почвена влажност; тензиометри - изследва смукателната сила, с която почвената матрица задържа водата; електросъпротивителни датчици - измерва матричния потенциал на водата в почвата, TDR(time Domain Refklectometry) метод - основава се на връзката между водното съдържание и диелектричната константа на почвата; FDR(frequency Domain Reflectometry) метод , известен още като капацитетен метод и неутронен влагомер. Последният уред дава много точен бърз и лесен анализ на влажността на почвата, но изисква сонда, лиценз и квалификация на оператор.Който и да е метод за изследване на влажността в почвата да се избере, важно е наистина да се следи състоянието на дървото и почвената повърхност около него.

Нововъведения

Подобряване на влажността и условията за адаптация на дървото може да се постигне и по още един начин - чрез обработване на засолените почви с гипс, наречен още мелиоративен ефект. Най- значими стойности на кореновата система се забелязват на дълбочина между 15 -30 см и на дълбочина между 60 – 75 см. Кореновата система разположена до 30 см., е по-ефективна и мощна. Тя доставя по-голямата част от водните запаси на дървото. По тази причина се търсят начини за подпомагане запасване на влажността в тази част. Гипсуването се прилага на различна дълбочина и е съпътствано с дълбока оран и фрезоване. Няма доказани стойности, че се влияе на обема и здравината на самия корен. Обработена почвата, има по – добър дренаж и се задържа по – дълго време влажна. Ефект от гипсуването се запазва в продължение на около 15 години. Този метод на облагородяване е популярен в Америка, Англия и Австралия, от скоро навлиза и в България.

Нашите препоръки

• Винаги боядисвайте кората на фиданката с бяла боя (на водна основа)

Има две основни ползи. Намалява задържането на топлина през лятото по ствола на дървото и предпазва от определени вредители.

• Застилайте слой от мулч, ако не отглеждате нищо друго около дървото

Може да се използва, слама, трева или дървен мулч. Така ще се запази влажността в горния слой от почвата. Създават се и условия , които са много подходящи за развитието на повече червеи. А те силно облагородяват състава на почвата и допринасят за нейната аерация.

• Използвайте пространството около дръвчетата разумно

Обработването на междуредовите пространства около фиданките с различни култури носи редица ползи. Подобрява се състоянието на хранителните вещества и влагата, забавя се процеса на ерозия (ако има такъв), подобрява се структурата на почвата и се потиска развитието на плевелите. И не на последно място през първите години орехите не дават голяма продукция и е икономически изгодно да се отглеждат други растения около тях. Резултатите ще са положителни, ако растенията са съобразени с почвените условия.

• Внимавайте с поливането на младата фиданка през есента!

Когато дървото е още малко и не се развиват плодове по него, е хубаво да се внимава с поливането през есента, когато има силно засушаване. Младото дърво ще се сдобие с нови тънки клонки, които незакалени през последния месец, могат да измръзнат през зимния сезон. Ако това се случи , това ще са първите клонки, които ще подрежете и дървото ще продължи своето развитие напред.

Орехът е едно от най – ценните дървета и се търсят начини за адаптацията му по целия свят. То е сухоустойчиво благодарение на мощната си коренова система, но е взискателно към промените във влажността и се нуждае от внимание и грижи за да се развива оптимално. С редовни и навременни поливки ще се повлияе положително с 15 до 50 % върху развитието на растението, количеството и качеството на ядките. Орехът не е претенциозно растение и с оптимални грижи и внимание биха се постигнали максимални продуктови възможности.